Турбореактивен двигател е двигател, основно използван като самолетен двигател, чийто основна съставна част е газова турбина и чийто действие се основава на изгарянето на смес от подаван под налягане въздух и горивото. Получената при изгарянето топлина разширява газовата смес и разширявайки си тя излиза от двигателя с голяма скорост като създава реактивна тяга.
Турбореактивните двигатели се отличават с голяма мощност и задвижваща сила, при сравнително малка маса и размери. От средата на 20 век това е най-използваният самолетен двигател. Самолетите с този вид двигател се наричат турбореактивни самолети.
Турбореактивният двигател засмуква въздух и и го нагнетява в двигателя. В намиращата се в двигателя последователно на нагнетяването горивна камера се шприцва горивото (обикновено керосин) и заедно с нагнетения въздух се изгаря. При изгарянето се повишава температурата и налягането и с това и скоростта на движение на газовете. Енергията на изгорелите газове се превръща отчасти в намиращата се по-назад турбина в механична енергия и въртене на турбината. Тази турбина служи за задвижване на компресора в началото, както и агрегати като хидравлични и горивни помпи и други. При излизането от изходящата дюза на турбината газовата смес се разширява до налягането на околната среда и при това се увеличава скоростта му на движение. При много военни и свръхзвукови турбореактивни двигатели за увеличаване на мощността зад турбината има поставена още една горивна камера.
Този процес може да се сравни с един двигател с вътрешно горене като има и четирите такта на двигателя – засмукване, внагнетяване, изгаряне и изхвърляне, които се извършват едновременно и непрекъснато.
Турбореактивните двигатели заедно с ракетните двигатели, правопоточните въздушнореактивни двигатели и пулсиращите въздушнореактивни двигатели са от така наречените реактивни двигатели. С изключение на ракетните двигатели те използват въздух за работата си като поемат отпред въздух, използват въздуха за изгаряне на горивото и изхвърлят изгорелите газове в задния край. Ракетите работят като изгарят горивото и създават чиста реактивна сила на движение. Правопоточните въздушнореактивни двигатели и пулсиращите въздушнореактивни двигатели не използват турбини.
За баща на турбореактивния двигател се счита англичанина Франк Уитли, който още от 1928 г. предлага варианти за турбореактивен двигател. Ключът към решаването на този проблем е газова турбина, която осигурява енергията за въртене на компресор, който се разполага пред турбината. Уитли получава патент за този вид двигател през 1932 г. В процеса на разработка на самолет на тази база се изработва прототип на самолет, наречен Gloster E.28/39, който на 15 май 1941 г. прави пробен полет.
Независимо от Франк Уитли през 1935 г. в Германия Hans von Ohain започва работата си по аналогичен двигател. Той се обръща към Ернст Хенкел, който вижда предимствата в концепцията за двигателя. На 27 август 1939 г. прототипът на двигателя монтиран на He 178 лети като първият турбореактивен самолет в света. Първият серийно произвеждан самолет е двумоторния Месершмит Ме 262, на който се използван двигател Jumo 004.