Конвекцията е движение на молекулите във флуиди (течности, газове) и геоложки образувания (рейдове). Този процес не може да се осъществи при твърдите тела, тъй като в тях няма нито големи течения, нито значителна дифузия.
Конвекцията е един от основните модели за пренасяне на топлина и трансфер на маса. Конвекционното топлопренасяне и преносът на маса се осъществяват чрез дифузия – случайно Брауново движение на индивидуални частици във флуида – и чрез адвекция, при която материя или топлина се транспортира чрез много повече движение като течения във флуида. В контекста на топлопренасянето и пренасянето на маса, терминът „конвекция“ се използва за сумата от адвективен и дифузионен трансфер.
Обичайната употреба на термина конвекция се отнася специфично до топлопренасянето, за разлика от конвекцията като цяло.
Движението на флуидите бива послойно (ламинарно) и вихрово (турбулентно). При послойното движение частиците на флуида се движат успоредно една спрямо друга в една посока, а при вихровото движение се движат хаотично. Преминаването от ламинарно към турбулентно движение става при критична стойност, зависеща от скоростта, температурата и вида на флуида.
При естествена (свободна) конвекция обемите на флуида, които се намират до повърхността на нагрятото тяло се загряват, разширяват, олекват и придвижват, като мястото им се заема от по-студени слоеве.
При изкуствената (принудителна) конвекция скоростта на движение на флуида се определя от обдухвател или нагнетител и пренесеното количество зависи от вида, скоростта на движение и температурата на флуида.